Морската лятна дъждовна утрин
Събота късна сутрин. Мързелът нахлу в съзнанието му още с първата прозявка, след като се събуди. "Днес няма да правя нищо", каза си той, като продължи да се излежава и да прегръща възглавницата. Чу се телефонен звън. Той не проумя кой по дяволите го търси толкова рано. Звъняха му за компютърни проблеми. Обясни им набързо нещата и затвори. Навън заваля лек дъжд, като продължение на вчерашната буря с гръмотевици и светкавици, от които той несъзнателно се страхуваше.
Цяла сутрин си мислеше как ще иде на плаж, ще пие бира, ще се разходи и социализира малко. А този дъжд... ах този дъжд. Как да мразиш нещо, което природата е създала? Реши, че е гладен, направи си нещо за ядене набързо, изяде ги пред компютъра ( а само откога се канеше да прекъсне тези лоши хранителни навици! ) и влезе в Интернет. Мястото в което той ръсеше своите мъдрости пред нищо неподозиращите потребители и ги 'омагьосваше' със своята харизма.
Докато се занимаваше ефективно с губене на време, дъждът постепенно започна да утихва, чуваше се само приятният шум от сблъсъка на капката с листото на дървото пред квартирата му. Времето постепенно започна да се просветлява, облаците се раздалечиха един от друг, слънчевите лъчи се прокраднаха до терасата и нахлуха в стаята необезпокоявани от лошите атмосферни условия.
Той се позамисли над това и реши, че чрез силата на съзнанието може да забърза ефекта с прочистването на небето и реши да си пожелае Слънце. Но имаше нужда от подкрепа на всички негови приятели да кажат мислено едно вълшебно заклинание за Слънце. Също както в миналото. Той се почувства шаман, все едно говореше с духовете на Земята и Небето. Разбира се, той не вярваше във такъв вид фанатизми, просто беше уверен, че с малко позитивна нотка света около него се променя доста лесно, независимо от времето и пространството.
"Хайде, време е да пекне Слънце", помисли си той. След броени минути светлината се засили, лястовиците започнаха да чуруликат щастливо...
Inspired by my MuseПодобни публикации:
- Разсъблечи я в Twitter бавно … - Тя е само на 18. Средно висока, с дълга черна леко начупена коса до кръста. Невинен поглед, невероятно красива, чаровно излъчване. Нежно изваяно тяло с копринена кожа. Определено ми харесва стегнатият и корем и изящните й елегантни крака. Пиша и в Twitter от време на време. Опитвам се да я омайвам и успявам. Харесва ми играта
Коментари (6)








яко, когато заклинанията си свършат работата
Да се похваля ли, че пекна почти
Подравни си параграфите!
Харесва ми, звучи като начало на книга, много увлекателно и предизвиква очакване да се случи нещо наистина интересно след това. Хм, как да я кръстим „Системният администратор и лятото“?
„Програмист на море“
Радвам се, че ти харесва
не виждам параграфите да са подравнени? Да не те посрещам с пръчката в петък (evil)
Какво ли може да си помисли човек с развратено съзнание като му кажеш това …
Айде, подравнени са параграфите