Метаморфоза
Последно време всичките ми статии са с примери и варианти а, б, в… Е и тази няма да е по различна, просто защото както и да започнеш, свърваш все на едно и също място. Това по отношение на „големите“ мъже.
От доста време насам ме е зачекнала тази тема в съзнанието, но така и не навих ръкави да я напиша. Тъй като всяка жена си има по една, две, пет, десет (в период) такива истории в ежедневието. И не защото жените сме такива, а защото мъжете сте онакива. Но хайде да не се сочим с пръст и да си лепваме определения. Всъщност ще говоря точно за определенията, които вие ни поставяте на първата и последната среща. Често и двете се оказват една и съща, защото не всеки може да си изиграе правилно картите и да си спечели втора среща с дългокрака, пищна мадама.
Разбира се, аз не съм дългокрака, пищна мадама, но съм средна хубост и ми се случва и на мен да ме свалят по заведения и барове. И сега ще споделя горчивия си опит и какви метаморфози съм приемала аз. Не, няма да ви говоря как една гъсеница минава всички процеси и се превръща в пеперуда. А точно обратното.
И така, ученици, въпросът е „Как от слънце, пиленце, зайченце (бла, бла) се превърнах в кучка, хиена, крава (бла, бла)“.
Първи правилен отговор: Един ден си облякох новите дрешки, сложих високите ботушки, напудрих си носленцето и отидох на дискотека с приятели. Един от тези ми приятели беше довел негови хора, които се понапиха доволно. Разбира се, от тях имаше и един мистър „аз съм готян уе“, който реши че трябва да танцува с мен. Дръпна ме за една песен, аз от учтивост поклатих бедра около него. Седнах си на мястото, отпих си от бирата, той ме дръпна пак, аз се усмихнах и пак си седнах. Нашия герой дойде до мен, взе да ми разправя колко съм красива, очите ми това, усмивката ми онова.. Да си признаем, той не знаеше цвета на очите ми, но беше преценил колко ми е дълъг крака. И така се започнаха безкрайните епитети, сваляния на звезди и не знам си какви други глупости. В един момент, той се усеща че аз го избягвам, че не го слушам и се чудя само как да се настаня там, където той няма достъп до мен. Разбра, че няма шансове с мен и като си тръгвахме от дискотеката се случи неизбавимото! Аз от зайченце се превърнах в тъпа крава, която не знам си какво, не помня, не го слушах. Това се е случвало на всяка девойка. И то неведнъж…
Верен отговор номер две: „Пиленце, пиши ми в скайп. Ама много си хубава, прелестна си, ти си жена мечта, точно за такава искам да се омъжа…“ и всякакви суперлативи по ваш адрес, получени във пощата на фейсбука ви, някой друг сайт или скайп. Вие не отговаряте, просто не си губите времето. Последвалите съобщения са „Защо не ми пишеш, ма боклук, за коя се мислиш за мис Свят ли?!“ Е де, мама му стара. Аз не се мисля, ти ме мислеше за такава, преди да разбереш, че няма да ти вържа.
Верен отговор номер три: Представете си някой романтичен филм. Който и да е. Красива история, рози, вечери на свещи, любов и пеперуди. Имате връзка със свястно момче, той ви се обяснява всяка нощ във вечна вярност „Ти си моето слънце, ти си моя живот“. Но този филм не е с хепи енд, по една или друга причина нещата започват да куцат. И вие решавате да сложите край на тези взаимоотношения, преди да стане твърде късно. Познайте какво следва. Точно така, вие сте кучката разбила живота му. Как се случва така, че от най – обичаната се превръщате в най – черната, един Бог знае.
Със сигурност и вие сте претърпявали такива метаморфози, но не се натъжавайте. Един ден сте „единствена и неповторима“, на следващия сте „като всички останали курви“. Одумвани и разнасяни, момчето ви изкарва ужасен човек пред всеки, който срещне. „Добре, че се разделихме тя е….“. Странно, като съм такава, какво си правил с мен?! Но видиш ли, пак можеш да заблестиш на хоризонта като слънцето в живота му, стига да разбере, че има шанс с вас.
Подобни публикации:
- Няма подобни публикации
Последни 4 статии от shhuus
- За любовта и риболова - 31.08.10
- Тарзанище - 17.07.10
- Чиста проба егоизъм - 15.06.10
- Отстъпление - 17.05.10
Като приказвам - говоря!
shhuus
Коментари (9)
Мъжката гледна точка
Така! Сносно, чете се с кеф! Поздрави за статийката! Добре изложена женската гледна точка по въпроса. Очаквам продължение от авторката и поне 2-3 мъжки мнения , за да няма ощетени. Демокрация е! И сега по същество…
1-ви вариант – пича се надъхал, пийнал две-три бирички и една текила в дискотеката и решил да се направи на мъж! Ами хубаво нашия, ама после к’во.. не ти връзват и биеш камшика на момата – псувни, вулгаризми, цинизми и пр. Донякъде логично, донякъде жалко! Трай си бе, тъп – то от т’ва по-лошо накъде? Не та ще, това е! Ама май да се унижиш и изложиш винаги може още…
)
2-ри вариант – свалка в нета. Най-баналната заигравка. Е, има изключения, ама тях с лупа да ги търсиш. Започват комплименти, епитети, суперлативи и …. много самонадеяност! Сходно с първия случай, но тук разликата е, че оня може да спести малко на себе си от крайно неприятното „развитие“ на свалката и да сипе „милите“ думи с повече хъс! Картинаката в случая не е толкова жалка за него, поне може да се скрие зад виртуалното си аз… Ма дет’ се вика, то от безразличието най-боли! Тъй че девойката може с пасивността си да му брукне много дълбоко…! Хаха…
3-ти вариант – така…. Тука нещата са пипкави, деликатни, по-така за професионалисти! Наш’то момче по описанието личи „свестно“, скромно, знае туй-онуй за женските пипируди, що годе трае се, държи поведение, носи китки, радва и се на ханъмата, ама потънал на дълбоко в дебрите на любовта и не моеж го издърпа. Невестата го наблюдава с интерес, изучава го, пита се „Дали е т’ва, което търся?!“, пита го „Ама липсвам ли ти?! Ма кажи ми…!“ Уви нещо „започва да куца“, някой е прекалил с обясненията и тя изчаква момента, в който да му каже „Не ставаш мойто момче! Много си чувствителен за мене! (Аз искам некой дзвер да ме разтърси из основи!) Нема ги пипирудите в корема! Ша прощаваш, ама не ма хокай мноу! Заслужавам си го, ама дай да сме си приятели!“ В случая последствията са: тя се чувства малко виновна, терсене й е, разбила му сърцето на горкия младеж, едно такова гузно, неприятно усещане! Той – покрусен, съкрушен, разбит – ‘ма 3 дена у друга вселена – от една черна дупка в друга. Сиреч не може да осъзнае какво се е случило и де се намира. Пуши сам гадни тютюни в парка, мисли, разсъждава – „Ма къде сбърках?! Кое не направих както трябва..?!“ Вътрешният глас и той смутен, мълчи си…
) Леко успокоен, леко депресиран той преминава неусетно в следващият етап, който е решаващ за изхода на кръвопролитието… Изтърпява няколко дни да кажем така на кантар. Щом прескочи тоя трап се откриват необятните простори, светлината в тунела се показва, слънцето започва да блести по-силно, цветята в парка покрай квартирката му ухаят… Ехх, идилия…! И ето, че някак си той успява да преодолее мъката от раздялата с любимата и гледа смело напред за следващата либофффф! Ура!
) Но тук остава многоточието – какво тя сега ще направи? Дали ще го препсува наум: „Аре ‘оди да си гледаш комиксите! Притребвал си ми!“, или ще подаде отново приятелска длан на помирение…? Хмм…
Гали кварталните котета по улицата и ги пита „Па тебе аджеба кой те зареза?!“ После нормално след отрицанието идва гневът. Разбеснява се! Сипе огън и жупел, казва й колко го е наранила, как му се разбило сърцето на хиляди парченца и в промеждутъка вкарва по некое нарицателно от сорта на егоистка, лицемерка и пр. Съответно разбивачката започва да се чувства по-спокойна: „Ето, той не ме заслужава… Ако продължава да се държи тъй, то е ясно що го оставих. Хм, има логика…“, казва си тя. Нашият момък още крета през 5-те фази на мъката от загубата. Иде пазаренето, договарянето. След като избълвал всичко на един дъх, олекнало му, си казва: „Ма аз май бях мноу груб с нея! Не бива така, ся к’во е виновно момичето? Тя не ме обича просто… Не мога да я застявям. То насила хубост не става.“
Прибира се и пише дълго писмо на разкаяние. Тя му казва: „Няма се плашиш пич, един ден кой знае – нещо може да ми прещрака и да та зема за мъж!“ (Не думай, за малко!)
Даааа, ама в окопите на другия лагер положението е кофти! Тя е сърдита, пуфти, не ще да го погледне, да му се усмихне в нет-а, обидена му, че реагирал що годе предвидимо и обяснимо за ситуацията и предвид обстоятелствата(то си е мъка!) – уговорката за „Да си останем приятели?!“ май е отпаднала за неопределен период от време (до второ четене). То светът не е свършил, ма нали требва да остане интригата в сюжета :Р
И така превъзмогнал вече скръбта той й показва по един или друг начин, че всичко вече е наред, че няма да умре от несподелена любов, няма да си пререже вените и други такива куп неприятни начини да си идеш от тоя свят…
To be continued….
„аз съм готян уе“, hahah, това ме израдва. на такива екземпляри – с техните камъни по тяхната глава
@Този Онзев, освен да те поздравя за креативният коментар и цяла публикация, нямам какво да кажа …
Но имам какво да ти предложа – да станеш гост автор в Арогантни.ком, като пращаш публикации на guest /@/ arogantni.com
Този Онзев, браво! Чакам продължението.
Този Онзев, наистина доста изчерпателен коментар. Дори се зароди малко завист в писателския ми глас, че заслепяваш статията ми. Но радвам се за твоята мъжка гледна точка! Явно имаш наблюдения върху точка три, вероятно при теб се е случило или скоро или често. Малко на предположения ще изградя коментара си, но може би при теб нещата са куцали поради „една“-та причина.
Тъй като ти се отдава писането, надявам се „to be continued“ да е оформено като статия, пратено на адреса, който колегата е дал и да прочетем гледната точка на мъж разделил се с поредния парцал заради „друга“-та причина.
Разбира се, в статията си не съм споменала, че най – често такива определения получават кифлите и кучките. А да си признаем, те си го заслужават.
Но покрай тях го отнасят и по свестни момичета, които като отиват на бар, не искат да се приберат с някой отворко, а да се забавляват. Или пък когато се разделят с гаджетата си не казват редовните реплики „не си мой тип“ и прочее, а истината.
Браво за страхотния коментар. Много познато, ама адски
нищо че съм момиче 
. С тая разлика, че още не сме стигнали фаза преодоляване 
С огромен интерес очаквам следващата част 
Приемам предложението за гост автор на драго сърце! С удоволствие бих го правил, щом намирате писанията ми за интересни!
Продължението го имате веднага, щом продължи историята и намери своето развитие, било в една или друга посока! Благодаря ви хубавите думи, за признанието и творческото поощрение! Искрено съм поласкан! 
Но аплодисментите са за авторката! Без статия няма и коментари…
Абе както във всяка една история и в тая също има както жени, така и „жени“ и съответно мъже…
)
Общо взето единственото нещо което има значение е до колко се „доверяваме“ и допускаме до себе си всички онези обществени предразсъдъци…
За всичко е виновно обществото : )
Общо взето можем да бъдем такива каквито искаме, а не такива каквито са всички останали, но пък от друга страна според пак същите тия обществено наложени догми ние ще станем „губещи“ ако не се съобразяваме с тях и пак се завърта порочният кръг : ))
Много може да се говори по въпросът и пак нищо няма да се каже : )
Имал съм доста връзки, няма да споменавам цифри…ама как да е… връзките ми винаги, от първата до последната са били прекратявани от другата страна, някои въпреки това ми останаха все още много добри приятелки, други просто непознати, но нито една от тях – „кучка“… значението на тая дума е много много, отвъд разбиранията на повечето от нас…
Ама какво ли знам аз за „кучките“… Вие ще продължавате да си четете Шepи Аpгoв и да бъдете такива каквито не сте