Арогантни

Един Прекрасен Ден ( началото на една отпуска )

Автор Теодор Колев
Днес 26 март 2078 година рано сутринта отворих очи и се протегнах. Снощи до късно бяхме работили по сървъра, който управлява автоматичната система за чистене на пясък в София. Погледнах навън – времето беше хубаво, температурата в 8 сутринта бе едва 48 градуса по Целзий. Палмите на улицата ми правеха шарена сянка през прозореца . Тези мисли ми припомниха, че днес все пак е събота и започва отпуската ми. Наскоро бяха приели закон за удължаване на дните за отпуска през годината. Моите станаха 60. Като президент на компанията можех да излизам когато искам, но все пак съдружниците ми от Apple можеха да го направят на въпрос.

Реших да не се бавя повече за да не изпусна совалката до Марс. Имах уговорка за приятно изкарване на 10 дни с любимото ми хоби геологията. След това почти месец щях да прекарам със семейството си на Луната. Откакто телепортацията стана масова и вече работи стабилно Майкрософт увериха, че вече е безопасно, и много хора се довериха. Но аз все още предпочитах старомодния начин със совалка. Бързах да стигна навреме за празненството по случай рожденния ми ден. Днес ставам на 103. Малко отживяла традиция но все пак. След откритието на гена за удължаване на живота от Симеон Дянков преди години, човек на практика можеше да живее колкото иска. Погледнах се в огледалото – гладките черти на 30 годишен младеж ме погледнаха сънено. След 4 брака и 18 деца все още изглеждах прекрасно. Огледах се и настроих домашния робот да изчисти навсякъде. Отидох на покрива, отворих вратата на аеромобила и се мушнах в креслото на пилота. Както всеки път мекия глас на бордовия компютър ме попита къде искам да отида. София бе погълнала почти Пловдив и все пак с усмивка се сетих че космодрума в квартал Пловдив бе за предпочитане от Пернишкия. Поех бавно натам с пърхащо сърце.

Погледът ми шареше надолу по време на целия път. Гледах и сравнявах промените през годините. София бе станала тропическа столица. Навсякъде паркове и градинки. Изобилието на фонтани промени целия микроклимат. Водният канал от центъра на София до кв. Пловдив бе завършен и можеше да се пътува и по вода. Усмихнах се, кметът изпълни обещанията си. Все пак караше 9-ти мандат. Пътуването отнемаше цели 29 минути но все пак можеше да се види нещо. Наистина смяната на Цариградско Шосе с канала бе добра идея. Пък и почти не се ползваше наземен транспорт. Може би само сервизните машини за които компанията ми отговаряше. Хората масово ходеха пеша на близки разстояния. Градът малко по малко се събуждаше.

Наистина се очертаваше един прекрасен ден!

Може да гласувате за статията от бутончето „Харесвам“. Статиите с най – много гласували печелят конкурса! Не забравяйте, че конкурса е до 31 март 2010. Публикувайте вашата статия сега.

47 потребителя харесват тази статия.

Не харесвам

Подобни публикации:

Няма подобни публикации

Последни 4 статии от guest

• Конкурс за Автори в Арогантни: Добро настроение или история за отиващата си Зима. - 15.03.10
• Конкурс за автори в Арогантни: Лъжливото овчарче. - 10.03.10
• Конкурс за автори в Арогантни: Клонираните атакуват! - 09.03.10
• Конкурс за автори в Арогантни: 8 Март!? - 08.03.10

guest

Искаш да четеш още яки лайфстайл статии? Ами какво чакаш? Абонирай се по RSS или по e-mail