За да не прашасва профила ни на гост автор, който направихме за конкурса, ние решихме да съобщим на аудиторията, че все още приемаме статии на guest@arogantni.com .

Ако имате дар слово и нещо около вас ви дразни, кефи или просто ви е направило впечатление, можете да изразите мнение във формата на статия и да ни я пратите, а ние любезно ще я прочетем. И не само, има голям шанс за публикация! От какво зависи дали ще прочетете редовете си на нашата страница? Изцяло от вас!

Предполага се, че сте изчели всички статии от екипа на arogantni.com, така че се очаква да сте разбрали претенциите ни. Да, имаме стил и се придържаме към него, очакваме същото и от вас, тогава статията ви ще бъде публикувана. Изискванията ни към гост авторите, т.е. вас, са същите като от конкурса (http://arogantni.com/konkurs). Хубаво е да се имат предвид следните точки:

• Стил на писане тип arogantni.com
• Добро структуриране по параграфи
• Подравняване от двете страни
• Грамотност
• Избор на подходящи картинки

Обявените победители от горе споменатия конкурс вече са част от екипа ни, а вторите места получават привилегията да пишат статии за нас без да са гледани под лупа.

Miros The Mad Scientist с „Клонираните атакуват!” и Александра Шкодрова (alish) с „Лъжливото овчарче” – Честито!

На останалите – очакваме творбите ви!

• Краят на една епоха – Резултати от конкурса - Представете си, че съм с официална вечерна черна рокля, качвам се на сцената и нося плик, а на онова малко бюрце, дето звездите се подпират на оскарите докато казват номинациите вече ме чакат две статуетки. Чакай малко, защо две? Скъпи гости, първо искам да благодаря на всички участници и на тези, които са гласували и писали
• Конкурс - Екипът на arogantni.com обявява конкурс за гостуващ автор. Ако искате да кажете на хората някои истини и да им поговорите за живота, това е вашата сцена. Имате пикантна и забавна история или просто искате да кажете какво мислите за фешъните, емотата, сдуханите пубери, нескопосаните свалячи и такива весели неща..изявете се! Екипът ви връчва микрофона до края
• Конкурс за автори в Арогантни: Клонираните атакуват! - Автор: Miros The Mad Scientist Не, това не е сага на Джордж Лукас, това вече е реалността! Огледай се – керъктър дизайнът на Господ е започнал бавно да се изчерпва и все по-често на улиците виждаме близки, познати и световноизвестни… но не са те! Параноя? Параноята не е за мен, тя гони само онези, които вярват в
• Конкурс за автори в Арогантни: Лъжливото овчарче. - Автор: Александра Шкодрова (alish) Любовта е надценена и подценена едновременно. Може би всички винаги ще си останем недорасляци, защото никога няма да открием какво всъщност значи „истински“. Какво значи? Ба ли го? Аз не бях се влюбвала, както вие. Не че нещо, всеки ден основните два вида постове, на които мога да попадна са а) пърхащо-сапунените и б)
• Топ три песни за кифли - Докато си слушах една моя любима песен, предназначена за осмее перхидролените моми тип „аз съм селско момиче и си търся богат чичко“ и умирах от смях, реших да споделя моята забава с една наша читателка а.к.а. Илиянчето. Тя като я чу тая песен, ми изпрати още две подобни за перхидролени кукли. Та оттам се роди идеята

Представете си, че съм с официална вечерна черна рокля, качвам се на сцената и нося плик, а на онова малко бюрце, дето звездите се подпират на оскарите докато казват номинациите вече ме чакат две статуетки. Чакай малко, защо две?

Скъпи гости, първо искам да благодаря на всички участници и на тези, които са гласували и писали коментари. За мен е чест да обявя победителите, но нека първо видим номинациите:

1. Анелия Димитрова с „Тежък съм, мамо”
2. SaTaSi с „Избирателно невидима?!”
3. Ивайло Недков с „8 март!?”
4. Miros The Mad Scientist с „Клонираните атакуват!”
5. Александра Шкодрова (alish) с „Лъжливото овчарче”
6. Мимс Михайлова (schizophrenia) с “More than words”
7. Боби с „Добро настроение или история за отиващата си Зима.”
8. Теодор Колев с „Един Прекрасен Ден ( началото на една отпуска )”

Кандидатурите бяха строго съдени, претегляни, пръскани с мокра вода, сушене на 2000W, изправяни с преса и къдрени с ролки, пудрени, печени на бавен огън. След всички тези процедури, както и естествено, преброяване на гласовете и вземане предвид мнението на журито, се уточниха няколко критерия:

•  Стил на писане
• До колко отговаря на стила на арогантни
• Структуриране
• Грамотност
• Брой харесали
• Брой положителни коментари
• Мнение на журито

Наградата печелят двама – едно мъжко и едно женско. Анелия Димитрова и Ивайло Недков получават голямата награда и официално стават част от екипа на арогантни пожизнено, до второ нареждане. Благодаря на всички за вниманието, айде може да си ходите вече. Ани и Иво да дойдат зад кулисите да си получат наградата.

P.S. Избора беше наистина труден, благодаря на участвалите за усилията и отделеното време. Кажете на баба си да спре да стиска палци, конкурса завърши, много са й посинели палците вече.

• Арената на Арогантни - Имаме новина! За да не прашасва профила ни на гост автор, който направихме за конкурса, ние решихме да съобщим на аудиторията, че все още приемаме статии на guest@arogantni.com . Ако имате дар слово и нещо около вас ви дразни, кефи или просто ви е направило впечатление, можете да изразите мнение във формата на статия и да ни
• Конкурс за автори в Арогантни: Клонираните атакуват! - Автор: Miros The Mad Scientist Не, това не е сага на Джордж Лукас, това вече е реалността! Огледай се – керъктър дизайнът на Господ е започнал бавно да се изчерпва и все по-често на улиците виждаме близки, познати и световноизвестни… но не са те! Параноя? Параноята не е за мен, тя гони само онези, които вярват в
• Конкурс за автори в Арогантни: Избирателно невидима ?! - Автор: SaTaSi На всеки му се е случвало да иска поне за ден да бъде невидим. Дали за да провери хората около него какво мислят за личността му. Дали за да се промъкне в нечии апартамент и да наблюдава обекта на сексуалното си привличане. Или просто за да не се занимава с никой. Толкова е хубаво
• Конкурс за автори в Арогантни: More than words - Автор: schizophrenia или иначе казано – за силата на думите и всичко, което не казваме. забелязала съм, че нещото, което всеки мама и тати чакат с най – голямо нетърпение, са първите думи на отрочето им. още отпреди да разбираме значението на думите, ние се опитваме да общуваме – дали с нечленоразделни звуци и сочене, или
• Конкурс за автори в Арогантни: Лъжливото овчарче. - Автор: Александра Шкодрова (alish) Любовта е надценена и подценена едновременно. Може би всички винаги ще си останем недорасляци, защото никога няма да открием какво всъщност значи „истински“. Какво значи? Ба ли го? Аз не бях се влюбвала, както вие. Не че нещо, всеки ден основните два вида постове, на които мога да попадна са а) пърхащо-сапунените и б)

Автор Теодор Колев
Днес 26 март 2078 година рано сутринта отворих очи и се протегнах. Снощи до късно бяхме работили по сървъра, който управлява автоматичната система за чистене на пясък в София. Погледнах навън – времето беше хубаво, температурата в 8 сутринта бе едва 48 градуса по Целзий. Палмите на улицата ми правеха шарена сянка през прозореца . Тези мисли ми припомниха, че днес все пак е събота и започва отпуската ми. Наскоро бяха приели закон за удължаване на дните за отпуска през годината. Моите станаха 60. Като президент на компанията можех да излизам когато искам, но все пак съдружниците ми от Apple можеха да го направят на въпрос.

Реших да не се бавя повече за да не изпусна совалката до Марс. Имах уговорка за приятно изкарване на 10 дни с любимото ми хоби геологията. След това почти месец щях да прекарам със семейството си на Луната. Откакто телепортацията стана масова и вече работи стабилно Майкрософт увериха, че вече е безопасно, и много хора се довериха. Но аз все още предпочитах старомодния начин със совалка. Бързах да стигна навреме за празненството по случай рожденния ми ден. Днес ставам на 103. Малко отживяла традиция но все пак. След откритието на гена за удължаване на живота от Симеон Дянков преди години, човек на практика можеше да живее колкото иска. Погледнах се в огледалото – гладките черти на 30 годишен младеж ме погледнаха сънено. След 4 брака и 18 деца все още изглеждах прекрасно. Огледах се и настроих домашния робот да изчисти навсякъде. Отидох на покрива, отворих вратата на аеромобила и се мушнах в креслото на пилота. Както всеки път мекия глас на бордовия компютър ме попита къде искам да отида. София бе погълнала почти Пловдив и все пак с усмивка се сетих че космодрума в квартал Пловдив бе за предпочитане от Пернишкия. Поех бавно натам с пърхащо сърце.

Погледът ми шареше надолу по време на целия път. Гледах и сравнявах промените през годините. София бе станала тропическа столица. Навсякъде паркове и градинки. Изобилието на фонтани промени целия микроклимат. Водният канал от центъра на София до кв. Пловдив бе завършен и можеше да се пътува и по вода. Усмихнах се, кметът изпълни обещанията си. Все пак караше 9-ти мандат. Пътуването отнемаше цели 29 минути но все пак можеше да се види нещо. Наистина смяната на Цариградско Шосе с канала бе добра идея. Пък и почти не се ползваше наземен транспорт. Може би само сервизните машини за които компанията ми отговаряше. Хората масово ходеха пеша на близки разстояния. Градът малко по малко се събуждаше.

Наистина се очертаваше един прекрасен ден!

Може да гласувате за статията от бутончето „Харесвам“. Статиите с най – много гласували печелят конкурса! Не забравяйте, че конкурса е до 31 март 2010. Публикувайте вашата статия сега.

Подобни публикации:

Няма подобни публикации

Пролетта започва да идва все по-наложително и настоятелно. Въпреки  всичко, температурите се покачват, снеговете се топят, а с това усмивките  на хорат стават все по-широки. Не знам защо е, наистина, обаче съм забелязал една много хубава зависимост – по-толло време = по-усмихнати хора. Аз като един гаден оптимист няма как да се радвам повече! Честно! Ето защо пиша и тази „статия”.

Беше  ми омръзнало да гледам цяла зима свъсени  лица, угрижени хора или просто раздразнителни пубери и гевреци с гадни „муцки”. Сега когато вървя по улиците виждам все по-свежи хора, излъчващи една позитивност – евала, време беше!

Всичко  това напомня малко по малко за идващото лято, за плажовете, за почивките, а разбира се и за безпаметните нощи с приятели… (не че през зимата ги нямаше, ама нека бъдем реалисти – друга работа си е да се напиеш, когато е топло.)

Знам, че темата ми не е кой знае колко  арогантна, нито пък свързана с някакви  наболели социални проблеми, ама пък  какво от това? Айде малко позитивизъм, че наистина ми е омръзнало от лоши настроения. Хора, стягайте се! Животът  е хубав! Дето се вика: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!” (не съм го гледал още, ама заглавието ме грабна от момента, в който го чух.)

И с риск да ме намразят хората от не-източна  България – тъй като съм морско чадо, вчера направих една разходчица до морето – е няма такава красота, особено при ясно небе, пекнало слънце и температури над 10 градуса.

И в края на тази „статия” (трудно ми е да го нарека така), искам да ви пожелая нещо – по-добро настроение, повече усмивки, по-добри моменти, повече оптимизъм, повече любов, по-добро прекарване на дните и като цяло… да ви пожелая едно уникално свършване на гадния студен сезон и започване на един красив топъл такъв!

Може да гласувате за статията от бутончето „Харесвам“. Статиите с най – много гласували печелят конкурса! Не забравяйте, че конкурса е до 31 март 2010. Публикувайте вашата статия сега.

Подобни публикации:

Няма подобни публикации

забелязала съм, че нещото, което всеки мама и тати чакат с най - голямо нетърпение, са първите думи на отрочето им. още отпреди да разбираме значението на думите, ние се опитваме да общуваме – дали с нечленоразделни звуци и сочене, или пък с неправилно изговаряни срички ... от малки свикваме да показваме на другите какво искаме и от какво имаме нужда, без дори да знаем как да го назовем. още Шекспир е написал „туй, което зовем ний „роза”, ще ухае сладко под всяко друго име.” и тук идва въпросът ... каква сила имат, всъщност, думите ? защото дори когато научим всички невъзможни правила, дори когато поставяме запетаиките на точните им места, а речникът ни се обогати с цялата ни налична библиотека ... дори когато веднъж научим всичко, необходимо ни, за да сме способни да общуваме пълноценно – нима това ни дава и възможността да можем да изразим това, което наистина чувстваме и мислим ?

думите често са бариера. често са недостатъчно. често могат да бъдат разчетени по неправилен начин. затова колко по – хубаво би било да се вглеждаме в погледите, да се отдаваме на докосванията, на езика на тялото, да се вслушваме в езика на тона, с които те биват изговаряни ... и да чуем това, което всъщност не казват, а крият в тайните си усмивки, нервното поставяне на косата зад ухото и учестеното сърцебиене. думите често са прикритие за това, което не сме способни да покажем. защото на думи можеш да бъдеш всякакъв и на думи можеш да постигнеш всичко.

казват, че думите са едно от най – силните ни оръжия, защото трудно се забравят. както онези, спрели дъха ни от вълнение, така и тези, съкрушили света ни с лъжи. може би затова не трябва да търсим в тях всичко, а по – скоро да се вслушаме в мълчанието си. и колко много неща е способно да ни каже то. и колко много истини се крият в най – трудно изговоримото. и веднъж освен да чуем казаното, да си позволим да го осмислим със сърцата си. защото да слушаш със сърцето си е единственият начин да разбереш какво се опитват да ти кажат.

• Краят на една епоха – Резултати от конкурса - Представете си, че съм с официална вечерна черна рокля, качвам се на сцената и нося плик, а на онова малко бюрце, дето звездите се подпират на оскарите докато казват номинациите вече ме чакат две статуетки. Чакай малко, защо две? Скъпи гости, първо искам да благодаря на всички участници и на тези, които са гласували и писали

Автор: Александра Шкодрова (alish)

Любовта е надценена и подценена едновременно. Може би всички винаги ще си останем недорасляци, защото никога няма да открием какво всъщност значи "истински". Какво значи? Ба ли го? Аз не бях се влюбвала, както вие. Не че нещо, всеки ден основните два вида постове, на които мога да попадна са а) пърхащо-сапунените и б) безбожно отчаяните. Ето какво се случва, мила моя. Ти си на 14, 15, 16... може би повече. Виждаш един изключително сладък тип и си казваш "Боже твой, та той е идеален." Решаваш автоматично, че е умен, забавен, чаровен, чувствителен, с изключително богата душевност, той те разбира, приличате си, допълвате се... всичко е идеално. Ти веднага си писана в графата "влюбени". Вземе ли да ти обърне внимание - вие се обичате. Припламне ли някаква искра, била тя бегла – има ли я - вие се обичате. От момента, в който правите секс – вие несъмнено се обичате! Идва момента, в който ти се разочароваш от него, или той от теб, или и двамата един от друг, или пък той направи нещо глупаво, или ти, каже нещо неправилно, или го кажеш ти. Всичко свършва. Сърцето ти е разбито. Хайде бе, и до кога? Докато срещнеш другия и той го вдигне... настроението ти. И пак си влюбена, и пак обичаш, и пак пърхаш, и пак всичко е съвършено. После сценарият е същият. Един път може да продължи повече, друг път по-малко, но ти не различаваш това като увлечение или емоция - за теб всичко е любов. Обръщайки се отново към лирическата ни героиня (извинете ме, тук няма толкова лирика, колкото в съзнанията ви), ще кажа, че въпреки изключително романтичната си душевност, на мен ми писна да слушам реплики от рода „не мога да живея без него” (е, предишния също уж слагаше край на живота ти), „отново съм влюбена” (отпреди час или два?), „той ми купи обички, значи винаги ще ме обича” (а на баба си купи гривна, сигурно иска да я чука) и т.н. и т.н. Май едно от любимите ми е „пеперудите не са ме напуснали”. Ах, пърхат, пърхат в 10-годишното ми коремче... След като не различаваме „пеперудите” (сиреч емоциите и увлеченията) от чувствата, а и самите чувства едни от други, как можем да определим истинската стойност на едно евентуално явление, наречено например „любов”. Ако приемем „пеперудите” за синоним на „любовта”, тогава „любовта” е изключително надценена. Какво толкова различно има от този до предишния и до следващия, ако всичко е любов? Може би едното е малко любов, другото повече, а третото е .. много любов? Изгуби си смисъла да казваш на някого, че го обичаш - няма смисъл, защото той го е чувал и преди. Благодарение на това разбиране, подценяваме „истинската любов”.  Тя става просто част от другите любови, които може би просто трябва да наречем „фалшивите любови” за повече яснота. Така на 14ти февруари всички празнуват, ако имат някого до себе си, дори това, което имат помежду си трудно да може да се нарече връзка. Жените се вълнуват от това, което ще получат, а мъжете се чудят как да отбият номера. Клише? Ами как иначе, нали са влюбени! Наистина е прекрасно да бъдем слънчеви, но да бъдем реалисти – любовта, за тези които я намират, е рядкост – истинска, хубава, неразбираема. Но щом класифицираме със замах всичко в категорията „любов”, какво ще се случи, ако наистина я намерим? Не се превръщай в лъжливото овчарче – когато можеш, обичай и бъди обичан, но през повечето време, просто бъди щастлив.

Може да гласувате за статията от бутончето „Харесвам“. Статиите с най – много гласували печелят конкурса! Не забравяйте, че конкурса е до 31 март 2010. Публикувайте вашата статия сега.

• Краят на една епоха – Резултати от конкурса - Представете си, че съм с официална вечерна черна рокля, качвам се на сцената и нося плик, а на онова малко бюрце, дето звездите се подпират на оскарите докато казват номинациите вече ме чакат две статуетки. Чакай малко, защо две? Скъпи гости, първо искам да благодаря на всички участници и на тези, които са гласували и писали
• Арената на Арогантни - Имаме новина! За да не прашасва профила ни на гост автор, който направихме за конкурса, ние решихме да съобщим на аудиторията, че все още приемаме статии на guest@arogantni.com . Ако имате дар слово и нещо около вас ви дразни, кефи или просто ви е направило впечатление, можете да изразите мнение във формата на статия и да ни

Автор: Miros The Mad Scientist

Не, това не е сага на Джордж Лукас, това вече е реалността!

Огледай се – керъктър дизайнът на Господ е започнал бавно да се изчерпва и все по-често на улиците виждаме близки, познати и световноизвестни… но не са те! Параноя? Параноята не е за мен, тя гони само онези, които вярват в правителствата в сянка; подли извънземни зад параван; че Земята не е кръгла, а плоска, но биваме дезинформирани (това естествено е смешно, аз отлично знам, че тя е с формата на банан). Истината относно повтарящите се фейсове е съвсем ясна – лицевите характеристики са ограничен брой и на няколко хиляди се нацелваш с друг. Не ме бива с математиката, но това със сигурност равнява твоите двойници приблизително… на доста народ по света. Вероятно дори приятелите ти са по-малко количество. Най-странното е това, че въпреки често срещаните “клонинги”, никой от тях никога не забелязва приликата си, дори да са в рамките на град. А приликата варира от “яяя Брат Пит има тръпчинката на на’що Пешенце!” до категоричното “Току що видях Мис Свят да продава домати”.

Лично аз имам дарбата да забелязвам непрекъснато “повтарящи се” хора, все едно съм на средата на есенно роене. В списъка ми са – Бритни Спиърс, Рики Мартин, Салвадор Дали и дори Ал Бънди с неговия типичен поглед на пребито говедо.

Веднъж влизайки в заведение заедно с моята любима, ненадейно се натъквам на стъписваща прилика със световно известен актьор. Наведох се към приятелката ми и й казах:

- Това е Робин Уилямс.

Тя ме погледна с нейния изпепеляващ взор.

- Разбира се, че не е той!

- Погледни го, точно копие. Няма причина да не е той.

Отлично знам, че тя трудно се справя с детинщините ми и я оставих да ме завлече до най-близката маса.

- Спри да го зяпаш!

- Защо не? Ако аз бях на негово място, бих се зяпал непрекъснато…

Примерите в неравния ми живот не са никак малко и рано или късно историята се повтаря. Един ме срещна на улицата крайно ядосан, че съм му обещал разходка на кучето му, а аз го изгледах въпросително като изстинал чесън. Друг случай – развеселен младеж ме спря и каза “Човече, снощи във дискотеката мега се направихме!...”, а аз естествено се чудех какво съм пил, за да не го близвам пак.

Тези и още безброй случки на “познаване” и припознаване от непознати или пък среща с двойници са ме карали да се замисля, гледайки се в огледалото. Аз ли съм това или съм нечие копие?

Може да гласувате за статията от бутончето „Харесвам“. Статиите с най – много гласували печелят конкурса! Не забравяйте, че конкурса е до 31 март 2010. Публикувайте вашата статия сега.

• Краят на една епоха – Резултати от конкурса - Представете си, че съм с официална вечерна черна рокля, качвам се на сцената и нося плик, а на онова малко бюрце, дето звездите се подпират на оскарите докато казват номинациите вече ме чакат две статуетки. Чакай малко, защо две? Скъпи гости, първо искам да благодаря на всички участници и на тези, които са гласували и писали
• Арената на Арогантни - Имаме новина! За да не прашасва профила ни на гост автор, който направихме за конкурса, ние решихме да съобщим на аудиторията, че все още приемаме статии на guest@arogantni.com . Ако имате дар слово и нещо около вас ви дразни, кефи или просто ви е направило впечатление, можете да изразите мнение във формата на статия и да ни

Автор: Ивайло Недков

Не, няма да пиша за кифлите и гевреците и не заради друго, просто не познавам такъв типаж хора.
Друг е въпросът за знаещите, незнаещите и малоумниците – те са съвсем друга тема на разговор…

Първо искам да честитя празникът на всички дами, на всички майки, на кратко – честит празник на нежната половина от човечеството! Благодаря Ви, че Ви има, вие давате смисъл на животът ни, колкото и да не искаме да си го признаем повечето мъже.

8-ми Март е всеки ден, да, просто веднъж в годината е международен ден на жената, ден на бащата и т.н.

8-ми Март обаче според голяма маса хора е и комунистически празник. Цял ден слушам едно и също – „това е комунистически празник“, ‘не харесвам този комунистически празник“, и още куп подобни изрази и то от устите на хора които са набор 9*. Как може някой който дори не е бил роден по времето на комунизма да говори за негоm вярно е, че всички сме ходили на училище, но да говорим за да се намираме на приказки!

Комунистически празник го прави единствено пропагандирането му като такъв, нищо повече! Ако знаеха какво е комунизъм, щяха да знаят и, че отдавна комунизмът си е заминал, а заедно с него и вскички комунистически празници. Значението на празниците днес и животът който живеем е съвсем, съвсем различен от този преди 1 век. Празнуването на празника преди 100 години няма нищо общо с това което е днес, традициите не са това което бяха много отдавна и не случайно празникът се празнува в цял свят.

Не може хора на които в главите им са секс, купони и рок’н’рол да ми говорят за комунизъм и за неща които са се случвали преди 100 години. Помните ли как Милен Цветков изгони Антония Петрова? – така и аз ще изгоня всички вас от „студиото“ поради невежеството което имате и поради това, че нито една от вас не ми обясни защо не трябва да празнуваме международният ден на жената.

И между другото – за останалата част която смята, че това е Денят на майката, само и единствено! – отново сте с грешка – денят на жената и денят на майката са два съвсем различни празника, просто в България се празнуват на една и съща дата ; )

Идеята ми беше съвсем друга… но заради добрият тон и празникът ще премълча 50-тина реда.

Пийс,
Бъдете здрави и обичани,
Честит празник!

Може да гласувате за статията от бутончето „Харесвам“. Статиите с най – много гласували печелят конкурса! Не забравяйте, че конкурса е до 31 март 2010. Публикувайте вашата статия сега.

Подобни публикации:

Няма подобни публикации

На всеки му се е случвало да иска поне за ден да бъде невидим. Дали за да провери хората около него какво мислят за личността му. Дали за да се промъкне в нечии апартамент и да наблюдава обекта на сексуалното си привличане. Или просто за да не се занимава с никой. Толкова е хубаво да имаш шапка невидимка, която да работи само и единствено за теб. Но понякога се случват и непредвидени неща. Нека ви дам пример от личния ми опит. Един хубав,слънчев ден излезнах с приятелки да пием кафе на открито. Да се полюбуваме на слънцето и чистия въздух в София.

Ден като ден.Абсолютно нормален и страшно спокоен. За разлика от другите ми шантави дни. Тамън бях решила, че ще се насладя на слънчевото време, без разните там филми, в които винаги се оказвам  главна героиня или играя  второстепенна роля. Нека се похваля че, моите филми ще бият турските сериали и ще взривят рейтингите на всички телевизии. Но да не  се отклонявам.

Поразходихме се из близкия парк, понадишахме се със Софийски въздух, досущ хелии. И развеселени с изтънени, смешни гласове решихме в кое кафе да подпираме мебелите. Жалко че нямаше кой да ни снима тогава, бяхме се разложили на слънчевата светлина като мекотели. И все пак можеха да направят страхотна реклама за удобството на пластмасовите столове, или колко и какви пози можеш да заемеш върху тях. Всичко беше прекрасно. Като изключим досадните птички, пеещи някъде на близо. Когато живееш дълго време в София си свикнал повече със шума от колите, и дори в тиха лятна нощ, когато няма движение по улиците, не можеш да заспиш. На съседната маса имаше наши познати. Силно казано познати -кифлите , оппп грешка нека въведа новия термин "гевреци" от съседните блокове.

Както и да е, успяхме да им набием един дълбок игнор и се концентрирахме върху нашите блестящи животи. Не след дълго покрай масата на онези известни млади дами, се появи група  хищтници от мъжки пол. Е тогава стана интересно. Стола ми се оказа облегалка и то страшно удобна. То не беше подпиране, придържане, побутване и какво ли още не. Явно на човечеца му беше много удобно. Можеше и да си поседне все пак, а не да виси двайсет минути прав. Горкичкия, сигурно го заболяха крачетата. О горките те. Дай мама да ги цунка. След още две намествания се чу тежък глас над мен.

- Ааа, ама това ти ли си ? - Аз чак сега те видях. - Ама какво правиш, що не се обаждаш ?! - Лол, възкликнах аз. - Явно пак съм забравила да махна шапката си невидимка! :) - И аз се радвам да те видя.

Ето така  става, когато излезнете от вкъщи и не проверите дали сте изключили печката. Може и да се приберете вкъщи и да не намерите нищо освен изгорели отломки от вашите неща. Все пак белята беше по-малка. Просто бях невидима отново, и то само за определени хора.

Не ми се случва за първи и не вярвам че ще е и за последен път. Просто искам да ви дам съвет. Ако и вие имате шапка, наметало или ако ще чорап-невидимка, не е нужно да се облечете предизвикателно или въобще да не се обличате за да ви забелажат, просто преди излизане проверете дали не сте невидими вследствие на магическия ви предмет.

Пожелавам ви успех :)

Може да гласувате за статията от бутончето "Харесвам". Статиите с най - много гласували печелят конкурса! Не забравяйте, че конкурса е до 31 март 2010. Публикувайте вашата статия сега.

• Краят на една епоха – Резултати от конкурса - Представете си, че съм с официална вечерна черна рокля, качвам се на сцената и нося плик, а на онова малко бюрце, дето звездите се подпират на оскарите докато казват номинациите вече ме чакат две статуетки. Чакай малко, защо две? Скъпи гости, първо искам да благодаря на всички участници и на тези, които са гласували и писали

Има един тип мъже, които с моето обкръжение наричаме тип „селски бабаид“, „ходеща уикипедиа“ или просто „старейшина“, но по един не толкова положителен начин. Тези иначе толкова симпатични, понякога не до там симпатични, господа си мислят, че няма материя на света, от която да не разбират, няма жена, която да им устои или занаят, който да им се опре, но си стоят все така безработни, самотни и привидно нещастни. Вървят по кафета и градинки да разпраят на по-малките, че „той животът не е така, както си го мислите“ …

Те разбират от всичко – като се започне с това че ненадминати литературни и музикални критици, няма език, който да не владеят, за математика да не говорим, а то това учебниците по физика, химия и биология са им ги чели преди да заспят в детската градина! Въобще .. на 23 години е, а вече е видял толкова много от живота! Този така тежък живот! Да живееш с майка си и баща си и да нямаш 1 месец стаж – ужасен живот! И все пак „животът не е така, както си го мислим …“

По принцип няма нищо лошо да си добре информиран, ерудиран мъж с богата обща култура, напротив – това е едно от нещата, които винаги впечатляват у мъжкия пол. НО едно е да си интелигентен, съвсееем друго е да си отворкото, разбиращ от всичко и парадиращ с богатия си житейски опит. И, видиш ли, ние нищо не разбираме, защото „животът не е така, както си го мислим …“

Този тип мъже винаги си търсят „умна, красива и интелигентна жена“, но в никакъв, ама никакъв случай по-умна от тях! Тя трябва да се примири, че винаги ще е второстепенна по важност. Трябва винаги да е готова да чуе „Не си много права…“ и търпеливо да изслушва неговата версия, която се приема за абсолютна истина, защото той е чел, чел, ехе-е-е … Ако пък не е чел, задължително има по поне един вътрешен човек във всяка институция. Познава хора от месокомбината до най-висши членове на масонските секти. Знае кое как става и винаги е готов да ни обогати. А ние трябва просто да слушаме, зяпнали и удивени от знанията на всезнайкото. Или пък не. Най-добре да го оставим да си говори, едва ли ще му направи впечатление отсъствието ни, защото ще е прекалено зает да слуша гласа си и да се възхищава на собствената си интелигентност!

Сигурна съм, че всеки от нас познава поне по един такъв. Може би след празноглавите кифли (или пък гевреци?), това е типът хора, които са в състояние да ме изкарат извън нерви и да ме наведат на тези иначе така хейтърски мисли … но все пак може би животът не е така, както си го мисля …?

Автор: Анелия Димитрова

Може да гласувате за статията от бутончето „Харесвам“. Статиите с най – много гласували печелят конкурса! Не забравяйте, че конкурса е до 31 март 2010. Публикувайте вашата статия сега.

Подобни публикации:

Няма подобни публикации